За Федерацията

За Федерацията

Според книгата на здф Йордан Гълъбов "Ски спортът - поява и развитие" Комитетът по биатлон е сформиран през 1970 г. като част от Българската федерация по ски, коята е наследник на Централната ски секция към създадения през 1958 Български съюз за физическа култура и спорт.

 

Първи председател на Комитета по биатлон е генерал Велев, заменен след това от Станой Илиев, полковник Кузманов, подполковник Николов и В. Василев. През 1984 г. биатлонът прерасва в самостоятелна федерация, с председател генерал Златев и зам. председател Йордан Костадинов.

 

Редовни членове на ръководството са били Н. Лазов. Д. Кацаров, Д. Митков, К. Крушаров, И. Петров, Д. Иванчев, В. Василовски и П. Виденов. С особени заслуги е активната дейност на Станой Илиев.

 

Днес в Българска федерация по биатлон членуват 16 клуба. Председател на БФБ е Екатерина ДАФОВСКА, олимпийска шампионка на 15 км. индивидуално от игрите в Нагано през 1998 г.

 

Нагано. 9 февруари 1998 г.

Структура

Структура

Председател - Екатерина ДАФОВСКА

Генерален секретар - Васил СИВКОВ

Секретар - Надежда АЛЕКСИЕВА

 

Управителен съвет:

Екатерина ДАФОВСКА

Боран ХАДЖИЕВ

Цветан ЦОЧЕВ

Васил СИВКОВ

Венцеслав ИЛИЕВ

Павлина ФИЛИПОВА

Владимир ВЕЛИЧКОВ

Георги ДЖОЛЕВ

Треньори

Треньори

  

Николай ЗАХАРОВ - мъже

Георги ФЪРТУНОВ - треньор на Красимир Анев

Красимир ДОЧЕВ - пом. треньор мъже

 

 

 

Клубове

Клубове

Клуб Град Телефон Сайт
КБ ЧЕПЕЛАPЕ Чепеларе 03 051 38 53  
АЯКС Троян 06 70 2 30 37  

СК БАНСКО

Банско 07 443 23 19  

СК БОЯНА

София 02 953 24 20  

ЕЛЕДЖИК

Ихтиман 07 24 59 61  

КОМ,

Берковица:    

НСА

София 0878 663 034  

РИЛСКИ СПОРТИСТ

Самоков    

САПАРЕВА БАНЯ

Сапарева баня 0894 747 232  

СЛАВИЯ 

София 02 955 97 69 www.slaviaski.com

СТАМБОЛОВО

с. Стамболово 07 24 22 67  

МАРТЕЛИ

Пловдив 0882 562 352  

ИХТИМАН

с. Бодрово    

ЛЕВСКИ

София    

СЛАВИЯ 1913

София    
УЗАНА Габрово    
АМБАРИЦА Троян    
БОРОВЕЦ 2016 Самоков    
РОЖЕН Чепеларе    
ТРИТОН ЕКСТРИЙМ Асеновград    


 

История

История

Биатлонът се заражда през XIX век в Норвегия. Той се разпространява бързо и в други скандинавски страни, след което и в Централна Европа – Чехия, Полша, Русия, Германия и др. В редица държави той се развива като военно – приложен и преминава през най-различни етапи на развитие, което създава предпоставки за бъдещето формиране на класически биатлон. Първото писмено регистрирано състезание е организирано през 1767 г. близо до границата на Норвегия и Швеция.

 

Биатлонът е демонстрационен спорт на Олимпиадите в Шамони (1924 г.), Сент Мориц (1928 г.), Гармиш-Партенкирхен през 1936 г. и Сент Мориц’48. През 1954 г. е образувана Международната федерация по модерен петатлон  и биатлон. През 1954 г. той е одобрен от МОК, а на срещата на МОК в София през 1957 г. е предложен за включването му в олимпийската програма.  От игрите през 1960 г. е в програмата на зимната Олимпиада. Там се провежда единствено индивидуален старт за мъже. Първи олимпийски шампион е шведът К. Лестандер.

 

От 1993 г. всички главни състезания и световното първенство преминават под егидата на Международния съюз по биатлон (IBU). От 1996 г. се провеждат летни световни първенства по биатлон. Година по-късно преследването е включено в програмата на световната купа и световните първенства, а през 1998 г. също и масовият старт. Преследването е прието в олимпийската програма през 1999 г. и се провежда за първи път в Солт Лейк Сити през 2002 г. От олимпиадата в Торино през 2006 г. в програмата на олимпийските игри е и масовият старт.

 

В началото на 21-ви век 57 страни членуват в IBU, в световната купа от десет състезания участват над 30 страни, а над 40 участват на световни първенства и олимпийски игри.

 

В момента в биатлона има 7 състезателни дисциплини:
 

  • Индивидуален старт 
  • Спринт 
  • Преследване 
  • Масов старт 
  • Щафета 
  • Смесена щафета 
  • Отборно състезание

Дисциплини

Дисциплини

Индивидуален старт

Дистанцията е 20km за мъже и 15km за жени. Състезателите правят пет обиколки по трасето като стрелят четири пъти — първата и третата стрелба са в положение легнал, втората и четвъртата в положение прав. Състезателите стартират на равни интервали от по 30 секунди. Всяка грешка в стрелбата се наказва с една наказателна минута, която се добавя към времето на състезателя. Победител е състезателят с най-добро време. Това е най-старата дисциплина в съвременния биатлон.

 

Спринт 

Дистанцията е 10 km за мъже и 7,5 km за жени. Състезателите стартират на равни интервали от по 30 секунди, но има само две стрелби — първата в положение легнал, а втората — в положение прав. За всяка грешка в стрелбата се пробягват допълнителни 150 м в специално обозначена за целта обиколка извън основната писта. Победител е състезателят с най-добро време.

 

Преследване

Дистанцията е 12,5 km за мъже и 10 km за жени. Състезателите стартират по реда и с разликите във времето от крайното класиране на спринт или индивидуален старт проведен в предишен ден в рамките на същото състезание. Ако квалификационната дисциплина е индивидуален старт разликите се делят наполовина. Стартират първите 60 в класирането от предишната дисциплина. Наказанието за всеки пропуснат изстрел е една допълнителна обиколка от 150 м. Победител е този, който пристигне първи на финала.

 

Масов старт

Дистанцията е 15 km за мъже и 12,5 km за жени. Най-новата индивидуална дисциплина. Право на старт имат 30-те най-добри биатлонисти за сезона или за момента в зависимост от точките им за световната купа. На световни първенства и олимпийски игри стартовият списък се определя по сложни правила отчитащи както временното класиране за световната купа така и класирането за текущото първенство. Всички състезатели стартират заедно. Провеждат се четири стрелби — първите две в положение легнал, след това две в положение прав. За всеки сгрешен изстрел се бяга наказателна обиколка от 150 м. Провежда се за пръв път през 1997 г на състезанията за световната купа в Новодибирск. 

 

Щафета 

Дистанцията е 4 x 7,5 км за мъже и 4 x 6 км за жени. Отборно състезание, при което четири състезателя от една нация се движат по трасе от 2,5 / 2 км с две стрелби. След изминаването на дистанцията от един състезател, стартира друг състезател от същия отбор. Предаването на щафетата се извършва, чрез докосване на съотборника. В тази дисциплина при всяка стрелба трябва да бъдат свалени пет мишени с пет патрона в пълнител плюс три допълнителни патрона зареждани поединично. Наказанието за всяка пропусната мишена след изстрелването на всичките 5+3 патрона е допълнителна обиколка от 150 м. Победител е този отбор, чийто последен пост пристигне първи на финала.

 

Смесена щафета

Най-новата дисциплина. Отборно състезание в което участват две жени на първите два поста по 6 km и двама мъже на последните два по 7.5 km. Във всяко друго отношение правилата са същите както и при обикновената щафета — по две стрелби на пост — от положение легнал и прав с по три допълнителни патрона и наказателна обиколка от 150 м за пропусната мишена. За пръв път смесена щафета е проведена през сезон 2002/2003 в Руполдинг като тогава дистанцията е 4 x 4,8 км. Първата смесена щафета на световен шампионат е през 2005 в Ханти-Мансийск.

 

Отборно състезание

От 2004 не се използва в международни състезания. За всеки отбор стартират по четирима състезателя, но за разлика от щафетата всички стартират едновременно. Извършват се четири стрелби — първите две от положение легнал, последните две от положение прав като на на всяка стрелят по двама състезателя от отбор. В случай на пропуск наказателните обиколки се изпълняват или от състезателите които не стрелят в момента или от целия отбор в зависимост от правилата за конкретното състезание

Успехи

Успехи

За първи път български биатлонисти се появяват на игрите в Инсбрук (Австрия)  през 1976 г. Представят ни Христо Маджаров и Илия Тодоров. На игрите в Лекс Плесид през 1980г. участваме с Владимир Величков и Юри Митев. В Сараево’84  четирима наши биатлонисти участват в игрите, но не влизат в петицата. На игрите в Калгари през 1988 г. страната ни участва с петима спортисти - Красимир Виденов, Христо Воденичаров, Христо Ковачки, Владимир Величков и Васил Божилов. Всички обаче се класират извън първата десетката.  В щафетата обаче българският отбор заема осмо място.


Женският ни отбор дебютира на игрите в Албервил през 1992 г. На 7,5 км Надежда Алексиева е 4-та, а на 15 км 5-та. Място сред най-добрите 10 намира и Силвана Благоева – осма на 7,5 км. Щафетата ни 3 по 7,5 км - Алексиева, Благоева и Ива Шкодрева, се класира на 4-то място. Другите ни биатлонисти Мария Манолова, Вера Вучева, Спас Галев, Бойко Попов, Красимир Виденов, Христо Воденичаров и Спас Златев остават назад в класирането. На следващите игри в Лилехамер (1994 г.) Ива Шкодрева се класира 11-та. Останалите ни 18 спортисти отпадат още в квалификациите.


Първата олимпийска титла за България печели Екатерина Дафовска на 15 км в Нагано’98, а на същата дистанция Павлина Филипова е 4-та. Втори медал от Олипиада за страната ни печели Ирина Никулчина  - бронз на 10 км преследване от игрите в Солт Лейк Сити (2002 г.). Тогава Дафовска е 5-та на 15 км, 10-та на 10 км преследване и 15-та на 7,5 км. На престижното 4-то място се класира и щафетата ни на 4 по 7,5 км.

 

България има и редица медали от младежки Световни първенства. Първият е дело на Владимир Величков, който печели сребърното отличие на шампионата в Хохфилцен (Австрия) през 1978г.  Кирил Василев има три сребърни медала в актива си. Първият е в спринтапри юношите на шампионата в Полша през 2003, а три години по-късно печели още две отличия в дългата дистанция и преследването в Преск Ил (САЩ).  Нина Кадева има бронзов медал в преследването на Световното първенство в Хохфилцен (Австрия) през 200г0.


През 2012 г. в словашкия зимен център в Осръбле Ния Димитрова става европейска шампионка за девойки в спринта. Младата ни надежда печели и бронзов медал в преследването на европейското първенство и само един грешен изстрел я лишава от трето отличие в дългата дистанция. При мъжете Красимир Анев също се отличи с два медала от шампионата на континента, който се проведе в Риднаун. Състезателят ни се класира втори в преследването на 12,5 км. и трети в индивидуалния старт на 20 км.

Последвайте ни!

 

Генерално класиране Мъже

1 FOURCADE Martin 384
2 BJOERNDALEN Ole Einar 337
3 SCHEMPP Simon 331
4 SVENDSEN Emil Hegle 306
5 FILLON MAILLET Quentin 297
6 SHIPULIN Anton 267
7 BOE Tarjei 263
8 GARANICHEV Evgeniy 236
9 DOLL Benedikt 208
10 DESTHIEUX Simon 200

Генерално класиране Жени

1 SOUKALOVA Gabriela 359
2 DORIN HABERT Marie 345
3 HILDEBRAND Franziska 307
4 MAKARAINEN Kaisa 278
5 WIERER Dorothea 270
6 PREUSS Franziska 256
7 DAHLMEIER Laura 242
8 VITKOVA Veronika 239
9 PIDHRUSHNA Olena 215
10 HAMMERSCHMIDT Maren 205
 

 

Copyright 2017, Българска федерация по биатлон, Всички права запазени